Ваксинация срещу туберкулоза

и Сабине Шрьор, медицински журналист

Флориан Тифенбьок учи хуманна медицина в LMU Мюнхен. Той се присъедини към като студент през март 2014 г. и оттогава подкрепя редакционния екип с медицински статии. След като е получил медицински лиценз и практическа работа по вътрешни болести в Университетската болница Аугсбург, той е постоянен член на екипа на от декември 2019 г. и, наред с други неща, гарантира медицинското качество на инструментите

Още публикации от Florian Tiefenböck

Сабине Шрьор е писател на свободна практика за медицинския екип на Учи бизнес администрация и връзки с обществеността в Кьолн. Като редактор на свободна практика тя е у дома си в голямо разнообразие от индустрии повече от 15 години. Здравето е един от любимите й предмети.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

До края на 20 век имаше ваксина срещу туберкулоза. Постоянната комисия за ваксинация (STIKO) на Института Робърт Кох (RKI) вече не препоръчва ваксинация: От една страна, усложненията са се появявали многократно в миналото. От друга страна, в Германия има само няколко случая на туберкулоза.Прочетете всичко, което трябва да знаете за ваксинацията срещу туберкулоза тук.

ICD кодове за това заболяване: ICD кодовете са международно признати кодове за медицински диагнози. Те могат да бъдат намерени например в писма на лекар или в удостоверения за неработоспособност. A18A19A17A16A15

Ваксината срещу туберкулоза

При ваксиниране срещу туберкулоза се използва отслабен щам на патогена (микобактерии). Така че това е жива ваксина.

В началото на 20 -ти век се размножават френските учени Албер Камет и Камил Герен Mycobacterium bovisкоето се среща особено при говедата. Патогените се размножават на специална хранителна среда. Това намалява вредността на патогените на туберкулозата. През 1921 г. двамата изследователи най -накрая разработиха ваксина срещу туберкулоза от това. Ваксината е наречена BCG (Bacillus Calmette-Guérin) ваксина според нейните откриватели.

Прилагане на ваксина срещу туберкулоза

BCG ваксината се инжектира само в кожата (вътрекожно инжектиране). Новородените и кърмачетата до шест седмици могат да бъдат ваксинирани без проблеми.

При деца на възраст над шест седмици обаче туберкулиновият тест на Мендел-Манту се провежда предварително. Малка доза от туберкулозния протеин туберкулин се инжектира в кожата. Ако няма или има много малко зачервено втвърдяване на тази област на кожата, тестът е отрицателен. Само тогава тези деца могат да бъдат ваксинирани.

Туберкулиновият тест според Мендел-Манту показва отново дали ваксинацията срещу туберкулоза е проведена успешно. Тестът трябва да бъде положителен най -рано три седмици след ваксинацията. След това има ясно втвърдяване и зачервяване на мястото на пробиване на кожата. Туберкулиновият тест все още е положителен години след ваксинация срещу туберкулоза. Затова винаги трябва да информирате лекаря за всички ваксинации, които са били правени. От друга страна, ако тестът се окаже отрицателен, те ще бъдат ваксинирани отново.

Ефективност на ваксинацията срещу туберкулоза

За съжаление не е така, че ваксинацията с BCG винаги предотвратява туберкулозни заболявания. Той не предпазва от инфекция или от разпространението на патогена. Ходът на инфекцията също е слабо засегнат при възрастни, които са получили ваксинацията.

Проучванията обаче показват, че ваксинацията има големи ползи при децата. Тук той защитава около 80 процента, по -специално срещу тежки заболявания и туберкулозни заболявания, които се разпространяват по цялото тяло.

Освен различията във възрастта, ефективността на BCG ваксината понякога е доста различна в различните страни или региони по света. Документ, публикуван през 1995 г. от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, сравнява ползите от ваксинацията срещу туберкулоза по целия свят. Установено е, че ваксината е най -неефективна в региони на Африка, Латинска Америка и Азия. Причините се виждат, от една страна, в различните екологични ситуации като град или държава; от друга страна, качеството на изследванията, проведени на съответните места, които бяха използвани за сравнение, беше много различно.

Странични ефекти от ваксинацията срещу туберкулоза

Тъй като тази ваксинация използва патогени на туберкулоза, които са все още живи (дори ако са отслабени), тя може да причини симптоми, подобни на туберкулозата. Най -честите странични ефекти от ваксинацията срещу туберкулоза са обширно зачервяване (еритем), уплътняване, увреждане на тъканите и белези. Увреждането на тъканите възниква главно, когато ваксината не се инжектира в кожата, а под кожата, т.е.подкожно.

В резултат на ваксинацията може да се развие и възпаление и подуване на лимфните възли. Този така наречен лимфаденит може да възникне при 1 на 1000 ваксинации с BGC.

В редки случаи има алергично възпаление на очите. Рядко се появяват много сериозни усложнения като възпаление на костния мозък или менингит в резултат на ваксинацията.

Противопоказания (противопоказания)

Не всеки може да бъде ваксиниран срещу туберкулоза: Пациентите, които вече страдат от туберкулоза или имат положителни туберкулинови тестове, може да не бъдат ваксинирани. Ваксината съдържа живи бактерии, които биха влошили инфекцията. Поради тази причина хората с отслабена имунна система, като тези с ХИВ, не са ваксинирани срещу туберкулоза. Същото се отнася и за бременни жени и пациенти, чиято имунна система е потисната от лекарства (например след трансплантация на орган).

Текущо състояние на ваксинацията срещу туберкулоза

BCG ваксината е въведена в Германия след Втората световна война. Една от причините за забавянето на употребата е, между другото, неуспехът на ваксинацията в Любек през 1930 г. От 208 ваксинирани деца, 77 са починали по това време - в резултат на неправилна обработка на ваксината, децата са заразени с туберкулоза.

От 1998 г. ваксинацията срещу туберкулоза вече не се препоръчва от Постоянната комисия за ваксинация (STIKO). При това експертите следват предложение на Световната здравна организация (СЗО). Съответно, не е необходимо да се ваксинират срещу туберкулоза навсякъде, ако рискът от инфекция в съответната група от население е под 0,1 %. За илюстрация: Годишникът на RKI за 2018 г. показва 5429 случая на туберкулоза. Това съответства на около 6,5 случая на 100 000 жители или средно ново заболяване от около 0,0065 процента.

Въпреки това, в страни, където туберкулозата е особено разпространена, СЗО все още препоръчва ваксинация срещу туберкулоза. Същото важи и ако не може да се избегне контакт на деца с резистентни (резистентни) патогени, например чрез болен родител - независимо от ситуацията с туберкулозата в съответната държава. Ако има контакт с нерезистентни бактериални щамове, СЗО препоръчва така наречената химиопрофилактика с изониазид като превантивна мярка. Ваксинирането с BCG обаче не се препоръчва, когато пътувате до страни с висока честота на туберкулоза. След това обаче можете да направите туберкулинов тест след завръщането си.

Ново изследване на ваксините

Вече няколко години учени по целия свят изследват как успешно да се ограничат туберкулозните инфекции с нови ваксинации. Правят се опити например да се повиши ефективността на предишната BCG ваксина с друга ваксина.

Друг подход е да се подобри старата BCG ваксина. Ваксината VPM 1002 е разработена от Института по инфекциозна биология на Макс Планк и е клинично тествана с обещаващи резултати от 2008 г. Той също така съдържа щама на патогена Mycobacterium bovis. Генетичният състав на тези патогени обаче е модифициран по такъв начин, че да може да бъде разпознат по-добре от човешката имунна система. Експертите изчисляват, че осем милиона смъртни случая могат да бъдат предотвратени чрез подобрена ваксинация срещу туберкулоза.

Тагове:  коса алкохолни наркотици кожа