Автоантитела

и Мартина Фейхтер, медицински редактор и биолог

Мартина Фейхтер учи биология с избираема предметна аптека в Инсбрук и също се потопи в света на лечебните растения. Оттам не стигнаха до други медицински теми, които все още я завладяват и до днес. Тя се обучава като журналист в Академията на Аксел Спрингер в Хамбург и работи за от 2007 г. - първо като редактор, а от 2012 г. като писател на свободна практика.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Автоантителата са антитела, които са насочени срещу здравата тъкан на тялото. В резултат на това се развива автоимунно заболяване. Прочетете повече за различните видове автоантитела и какви заболявания причиняват!

Какво представляват автоантителата?

Автоантителата са антитела (защитни вещества), които имунната система произвежда срещу собствените клетки или тъкани на организма от патологична дисрегулация. След това лекарите говорят за автоимунно заболяване. Те обикновено стават забележими в ранна зряла възраст: Под въздействието на неизвестни тригери в околната среда и определен генетичен състав, имунната система произвежда авто-антитела, които атакуват собствената тъкан на тялото.

Кога се определят автоантителата?

Лекарят има определени автоантитела, ако подозира автоимунно заболяване при пациента. Той обаче никога не поставя диагнозата само въз основа на лабораторната стойност.

Примери за автоимунни заболявания и съответните им антитела:

Автоимунно заболяване	Автоантитела
Диабет тип 1	ICA (антитела на островни клетки)
	GADA (глутамат декарбоксилазно антитяло)
	IA2-AK (антитяло срещу тирозин фосфатаза)
	Инсулинови антитела
Болест на Грейвс	TPO-AK (антитяло на щитовидната пероксидаза)
	MAK (антитела срещу микрозомален антиген на щитовидната жлеза)
Тиреоидит на Хашимото	TgAK (тиреоглобулиново антитяло)
	TPO-AK (антитяло на щитовидната пероксидаза)
Миастения гравис	AchR-AK (антитела срещу ацетилхолинови рецептори)
	Скелетни мускулни антитела)
Ревматоиден артрит	RF (ревматоиден фактор)
Ревматични заболявания (като лупус еритематозус, ревматоиден артрит, nodosa panarteritis, склеродермия)	ANA (антиядрени антитела)
Някои възпаления на кръвоносните съдове (васкулит)	ANCA (Антинеутрофилни цитоплазмени антитела)
Грануломатоза с полиангиит (преди: болест на Вегенер)	cANCA (цитоплазмен тип ANCA)
Възпаление на малки съдове (синдром на Churg-Strauss, микроскопичен полиангиит)	pANCA (перинуклеарен тип ANCA)
Първично склерозиращо възпаление на жлъчните пътища, хронично възпалително заболяване на червата, първична билиарна цироза	Нетипична pANCA
Хроничен активен хепатит	SMA (антитела за гладка мускулатура)
	ANA (антиядрени антитела)
Автоимунен хепатит	LKM (чернодробно-бъбречно-микрозомно-антитяло)

Как се определят автоантителата?

Лекарят ще се нуждае от нормална кръвна проба, за да определи автоантитела.

Кога нивото на автоантитела е твърде високо?

Автоантителата играят важна роля в диагностиката на автоимунни заболявания. Понякога те могат да бъдат открити в кръвта още преди началото на заболяването. Откриването на автоантитела обаче не доказва, че пациентът има заболяването. Лекарят трябва също да вземе предвид оплакванията на пациента и всички други резултати от теста.

Леко повишени нива на автоантитела могат да се появят и при здрави хора, например леко повишени ANA или ревматоидни фактори при пушачи, жени, които приемат „хапчето“ или при възрастни хора.

Тагове:  неосъществено желание да има деца предотвратяване тийнейджър