Бромокриптин

Бенджамин Кланер-Енгелсхофен е писател на свободна практика в медицинския отдел Учи биохимия и фармация в Мюнхен и Кеймбридж / Бостън (САЩ) и рано забелязва, че особено се радва на взаимодействието между медицината и науката. Ето защо той продължи да учи хуманна медицина.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Активната съставка бромокриптин е т. Нар. Допаминов агонист: Той имитира ефекта на собственото телесно вещество допамин. Следователно бромокриптинът е подходящ за лечение на болестта на Паркинсон и различни дисфункции на хипофизната жлеза. Тук можете да прочетете всички важни ефекти и употреби на бромокриптин, странични ефекти и взаимодействия.

Ето как действа бромокриптинът

Нервните клетки в човешкия мозък комуникират помежду си чрез пратеници (невротрансмитери). Такива невротрансмитери могат да се освобождават от една клетка и да се възприемат от следващата чрез определени докинг точки (рецептори) на нейната повърхност. По този начин може да бъде предаден определен сигнал. Едно от тези пратеници е допаминът, известен още като „хормон на щастието“. Той се грижи за много процеси като въздействие върху психиката (чувство на мотивация, повишено желание), възприятие, контрол на движенията на тялото, както и производството на мляко при майките.

Активната съставка бромокриптин имитира ефектите на допамина в определени области на мозъка, когато има недостиг на допамин. Такъв дефицит възниква при болестта на Паркинсон, защото повече допамин-произвеждащи нервни клетки в средния мозък умират. Тези клетки отделят своето пратено вещество чрез дълги процеси в определени области на големия мозък, путамен, част от базалните ганглии. Базалните ганглии са областите на мозъка, които контролират движенията на тялото. Поради липсата на допамин, пациентите с Паркинсон изпитват скованост и скованост, като цяло намаляват движенията и треперенето на ръцете. Като агонист на допамин, бромокриптинът може да облекчи тези симптоми.

В допълнение, имитиращият допамин бромокриптин кара нервните клетки в хипофизата (хипофизната жлеза) да спрат да отделят пролактин. Този хормон стимулира производството на мляко при майки, например. Той също така инхибира освобождаването на растежни хормони, които например могат да бъдат повишени при тумори на хипофизната жлеза.

Поемане, разграждане и екскреция на бромокриптин

След поглъщане като таблетка, бромокриптинът се абсорбира бързо, но само по средата на червата. Голяма част от него се разгражда в черния дроб, преди да достигне основния кръвен поток (т.нар. Ефект на „първо преминаване“). В резултат на това само малко под пет процента от активната съставка достига до мозъка чрез кръвния поток. Бромокриптинът се разгражда в тялото от черния дроб и се екскретира в изпражненията. Един ден и половина след поглъщането нивото на бромокриптин в организма отново се е намалило наполовина.

Кога се използва бромокриптин?

Активната съставка бромокриптин е одобрена самостоятелно или заедно с активната съставка L-DOPA за лечение на болестта на Паркинсон.

Използва се и след раждане за потискане на производството на мляко, например ако жената е имала мъртво раждане или е заразена с ХИВ. Активната съставка може да се използва и ако производството на мляко е придружено от много силна болка.

Бромокриптинът е одобрен и като допълнително лечение за акромегалия. Свръхпроизводството на растежен хормон води до прекомерен растеж на брадичката, носа, ларинкса и други органи. Акромегалията обикновено е тумор на хипофизната жлеза.

Лечението е или краткосрочно за две седмици, за да се отбие, или постоянно за лечение на хронични заболявания като Паркинсон.

Ето как се използва бромокриптин

Активната съставка бромокриптин се приема под формата на таблетки или капсули. Дозировката зависи от вида и тежестта на заболяването. Лечението обикновено започва постепенно, т.е. с ниска доза, която след това бавно се увеличава до максимум 30 милиграма бромокриптин дневно. Общото дневно количество се разделя равномерно през деня на три до четири индивидуални дози, които се приемат с чаша вода със или веднага след хранене.

Какви са страничните ефекти на бромокриптин?

Възможните странични ефекти на бромокриптин при повече от един на десет пациенти са главоболие, замаяност, припадък, умора, депресивно настроение и симптоми на стомашно -чревния тракт (гадене, запек, диария, газове, крампи и болка).

Често се развиват объркване, безпокойство, заблуди, нарушения на съня, тревожност, нарушения на движението, зрителни смущения, запушване на носа, сухота в устата, косопад, мускулни крампи, дискомфорт при уриниране и алергични реакции (подуване, зачервяване и болка). Ако се появят алергични симптоми, трябва да бъде уведомен лекар.

Какво трябва да се има предвид при приемането на бромокриптин?

Комбинацията от бромокриптин и други активни вещества може да доведе до взаимодействия:

Бромокриптинът се разгражда в черния дроб от определени ензими (цитохром Р450 3А4), които също разграждат много други лекарства. Тяхното разграждане може да бъде възпрепятствано, ако се приема по едно и също време, така че съответната активна съставка се натрупва в организма и все повече може да доведе до сериозни или дори токсични странични ефекти. Това е възможно например с противогъбични средства (итраконазол, кетоконазол), лекарства срещу ХИВ и антибиотици (еритромицин, гризеофулвин).

Алкохолът трябва да се пие само с повишено внимание по време на терапията, тъй като се понася по -слабо.

Не трябва да се управляват моторни превозни средства или тежки машини поради риск от припадък.

Активната съставка бромокриптин достига до детето през плацентата по време на бременност. Следователно бременните жени трябва да приемат лекарството само при крайна необходимост. Лечението трябва стриктно да се наблюдава от лекар.

Потокът на млякото спира по време на лечението. Следователно, кърмещите жени трябва да приемат бромокриптин само ако е желателен този ефект.

Пациенти с чернодробно увреждане не трябва да приемат бромокриптин.

Къде мога да получа лекарства с бромокриптин?

Лекарства, съдържащи бромокриптин, се отпускат само по лекарско предписание във всички дози и размери на опаковките.

От колко време е известен бромокриптин?

Систематичното изследване на потомците на алкалоидите от ерго, които се срещат естествено в гъбата ерго, доведе до развитието на бромокриптин през 50 -те и 60 -те години. Активната съставка е въведена в клинична употреба през 1967 г. През 70 -те години е одобрен в много европейски страни. Тъй като патентната защита е изтекла, сега на германския лекарствен пазар има няколко генерични лекарства с активната съставка бромокриптин.

Тагове:  зъби списание палиативна медицина