Кларитромицин

Бенджамин Кланер-Енгелсхофен е писател на свободна практика в медицинския отдел Учи биохимия и фармация в Мюнхен и Кеймбридж / Бостън (САЩ) и рано забелязва, че особено се радва на взаимодействието между медицината и науката. Ето защо той продължи да учи хуманна медицина.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Активната съставка кларитромицин принадлежи към групата на макролидните антибиотици и се използва главно за лечение на бактериални инфекции на дихателните пътища, ушите и кожата. Обикновено се приема под формата на таблетки веднъж или два пъти на ден. Страничните ефекти на кларитромицин включват храносмилателни проблеми, безсъние и главоболие. Тук можете да прочетете всичко, което трябва да знаете за ефектите и страничните ефекти на кларитромицин, дозировката и употребата.

Ето как действа кларитромицин

Активната съставка кларитромицин прониква в бактериалните клетки и им пречи да произвеждат протеини. Бактериите не се убиват от антибиотика, а по -скоро растежът им се инхибира - активната съставка има бактериостатичен ефект. Това инхибиране на растежа на бактериите дава възможност на имунната система да ограничи инфекцията.

В сравнение с еритромицин, друг добре известен макролиден антибиотик, кларитромицинът е ефективен срещу още повече бактерии. Освен това, за разлика от еритромицин, той е стабилен спрямо стомашната киселина, така че не се разгражда в стомаха. В допълнение, той е по-добре достъпен за тъканите, така че постига целта си в тялото много по-добре.

Кларитромицин се абсорбира бързо и напълно в кръвта в червата. Част от антибиотика се метаболизира в черния дроб. Около четири часа след поглъщането половината от активната съставка се екскретира, около три четвърти в изпражненията и една четвърт с урината.

Кога се използва кларитромицин?

Активната съставка кларитромицин се използва срещу бактериални инфекции с патогени, чувствителни към кларитромицин, т.е. патогени, които могат да бъдат инхибирани в растежа от антибиотика. Тези инфекции често включват респираторни инфекции (като пневмония и бронхит), инфекции на ухото, носа и гърлото (като тонзилит, синусови инфекции и инфекции на гърлото) и кожни инфекции (като инфекции на рани, инфекции на космените фоликули и кожни рози) .

Приложението трябва да се извърши точно според указанията на лекаря или фармацевта. Ако се използва твърде кратко или твърде дълго, съществува риск от развитие на резистентност, т.е. бактериите стават нечувствителни към кларитромицин. Ако терапията бъде прекратена преждевременно, това може да доведе и до рецидив.

Ето как се използва кларитромицин

Активната съставка кларитромицин обикновено се използва под формата на таблетки. Кларитромицинов сок и гранули за перорална суспензия се предлагат и за пациенти, които имат затруднения при преглъщане или които се хранят с епруветка. Предлагат се и таблетки със забавено освобождаване (таблетки с удължено освобождаване). За разлика от обикновените таблетки, те трябва да се приемат само веднъж дневно.

Обичайната продължителност на употреба е от шест до 14 дни, в зависимост от тежестта на инфекцията. Дозата на кларитромицин е 250 милиграма кларитромицин два пъти дневно. Ако обаче инфекцията е тежка, лекарят може да удвои тази доза.

Кларитромицин трябва да се използва през целия период на лечение, предписан от лекаря. Дори ако симптомите се подобрят предварително, пациентът не трябва да спира да го приема сам (риск от развитие на резистентност и рецидив!).

Кларитромицин се използва в комбинация с друг антибиотик и инхибитор на протонната помпа (използва се за намаляване на производството на киселина в стомаха) за лечение на инфекция с Helicobacter pylori (бактерия, която може да причини стомашни язви). Тази тройна терапия е предназначена само за тази специфична инфекция.

Какви са страничните ефекти на кларитромицин?

Страничните ефекти на кларитромицин се появяват при всеки десети до стотен човек, лекуван с безсъние, нарушения на вкуса, главоболие, диария, повръщане, гадене, лошо храносмилане, променени стойности на черния дроб, повишено изпотяване и кожни обриви.

Страничните ефекти в храносмилателния тракт произтичат от факта, че антибиотикът действа и срещу полезните чревни бактерии. Това се отразява на храносмилането.

Какво трябва да се има предвид при приема на кларитромицин?

Активната съставка кларитромицин има подобни взаимодействия като другите макролидни антибиотици, например еритромицин. Тъй като се разгражда в черния дроб от ензим, който разгражда и други лекарствени вещества, може да има взаимна намеса. Ако се приемат едновременно - дори и в различно време на деня - в организма могат да възникнат твърде ниски или твърде високи нива на активни съставки. Засегнатите лекарства или изобщо не действат, или се натрупват толкова много в организма, че настъпват токсични ефекти. Следователно едновременната употреба на кларитромицин и такива активни съставки трябва да бъде обсъдена предварително с Вашия лекар или фармацевт.

Примери за такива активни съставки са:

• Орални лекарства за диабет (антидиабетни лекарства) като пиоглитазон, репаглинид, розиглитазон
• Статини (лекарства за понижаване на холестерола) като ловастатин, симвастатин
• Лекарства срещу мигрена като ерготамин
• Противогъбични средства (противогъбични средства) като флуконазол, кетоконазол
• Сърдечни лекарства като дигоксин, верапамил, нифедипин
• Средства за еректилна дисфункция като силденафил, тадалафил, варденафил, аванафил

Кларитромицин вече може да се използва при новородени (в съответно ниска доза). Възрастните хора също могат да приемат антибиотика, освен ако нямат чернодробни проблеми.

Ако лекарят сметне за абсолютно необходимо, антибиотикът може да се използва и по време на бременност и кърмене.

Как да получите лекарства за кларитромицин

Кларитромицин изисква рецепта във всяка доза и може да бъде закупен само от аптеките.

От колко време е известен кларитромицин?

Кларитромицин е разработен въз основа на модела на антибиотика еритромицин през 70 -те години на миналия век от японската фармацевтична компания Taisho Pharmaceutical. През 1980 г. активната съставка е регистрирана за патент и пусната на пазара в Япония от 1991 г. По -късно през същата година антибиотикът е одобрен в сътрудничество с американската фармацевтична компания Abbott Laboratories, първо в САЩ, а по -късно и по целия свят. В Европа патентната защита изтече през 2004 г., в САЩ през 2005 г. След това много производители пуснаха на пазара генерични лекарства с активната съставка кларитромицин.

Тагове:  стоматологични грижи ваксинации tcm