Анорексия: Спасяване на компулсивна терапия

Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

МюнхенВ случай на анорексия принудителният прием винаги е последната мярка за предотвратяване на животозастрашаващо състояние. За щастие опасението, че принудителната терапия е по -малко успешна от лечението на пациенти, които отиват в клиниката по собствено желание, изглежда неоснователно.

Това не е нещо естествено: за успеха на терапията сътрудничеството на аноректичните пациенти е от решаващо значение. Но точно това липсва при анорексията. От една страна, тъй като изкривеното изображение на тялото кара пациента да повярва, че са пълнички, въпреки че всъщност са напълно изнемощели. От друга страна, защото страхът от наддаване на тегло и загуба на контрол е изключително изразен при тях.

Неохотна терапия

Учени, ръководени от проф. Яел Лацар от Университета в Хайфа, са проучили дали стационарното лечение на пациенти, които са били принудително приети в клиника, е по -малко успешно от това на хора с анорексия, които доброволно са избрали стационарна терапия.

За да направят това, те изследват терапевтичния успех на около 79 пациенти с анорексия, които са лекувани като стационарни пациенти. 28 от тях бяха в клиниката против волята си, 51 бяха дошли доброволно. И двете групи бяха сравними по отношение на ИТМ и цялостното си физическо състояние.

Проучването показва, че пациентите и в двете групи реагират еднакво добре на терапията. Хранителното им поведение се нормализира в сравнима степен и пациентите наддават на тегло в подобна степен. Освен това и двете групи намалиха чувството на срам и вина, характерни за заболяването, и продължиха да участват в терапевтични програми, след като бяха изписани. По -специално обаче смъртността е еднаква и в двете групи.

Повишаване на осведомеността за болестта

"Проучването потвърждава, че отказът на пациентите да потърсят помощ и тяхната представа за болестта могат да се променят по време на лечението", обяснява ръководителят на изследването Latzer. Въпреки че задължителното лечение първоначално е трудно за пациентите, техните близки и терапевтичния персонал, мярката понякога е необходима, за да спаси живота на пациента. Хората с екстремна анорексия страдат от тежко психично разстройство, което подкопава преценката им и им пречи да осъзнаят сериозността на състоянието си. "Наше задължение е, ако е необходимо, да принудим пациентите да започнат терапия, докато не възвърнат преценката си", казва Лацер.

В Германия също аноректичните пациенти могат да бъдат допуснати до стационарно лечение срещу тяхната воля въз основа на съдебно разпореждане. Това обаче е само в случаите, когато съществува остра опасност за живота. В противен случай свободната воля на пациента има приоритет.

Опасно за живота заболяване

Според представителни проучвания, 1,1 % от жените и 0,3 % от мъжете в Германия са анорексични. Заболяването засяга предимно млади момичета и жени на възраст между 14 и 24 години. Анорексията често се подценява. Всеки десети засегнат човек умира от последствията - пациентите се поддават на инфекции, умират от сърдечна недостатъчност или се самоубиват. (вж.)

Източник: Университет в Хайфа: Принудителното хоспитализиране на пациенти с анорексия нерва в екстремни ситуации може да спаси живота им

Тагове:  анатомия наркотици симптоми