Ваксинации - активни и пасивни

и Сабине Шрьор, медицински журналист

Сабине Шрьор е писател на свободна практика за медицинския екип на Учи бизнес администрация и връзки с обществеността в Кьолн. Като редактор на свободна практика тя е у дома си в голямо разнообразие от индустрии повече от 15 години. Здравето е един от любимите й предмети.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

И активната, и пасивната имунизация правят тялото непроницаемо (имунно) към определен патоген. Тук можете да разберете как точно работи това, колко активната и пасивната ваксинация се различават една от друга и какво представлява едновременната ваксинация!

Активна имунизация

При активна имунизация здравото тяло съзнателно и конкретно се довежда до контакт с патоген, така че да произвежда специфични защитни вещества (антитела) срещу натрапника. Така той сам се активира и по този начин се въоръжава срещу „истинска“ инфекция с въпросния патоген - след това обикновено може бързо да бъде предотвратен от подходящите налични антитела.

Производството на специфични антитела след активна ваксинация обикновено отнема поне една до две седмици. В замяна на това тези антитела често са ефективни и откриваеми в продължение на години и десетилетия. В допълнение, тялото създава клетки с памет (В лимфоцити), които могат да възпроизвеждат подходящи антитела по всяко време, когато влязат в контакт с патогена.

Със съвременните ваксини, приложените патогени са точно дозирани. Те също са отслабени (жива ваксина) или убити (мъртва ваксина) преди ваксинацията. Понякога се ваксинират само отделни характерни компоненти на патогена (също мъртва ваксина). Всички тези съвременни ваксини обикновено се понасят добре и много рядко причиняват странични ефекти.

Живи ваксини се инжектират например срещу морбили, паротит и рубеола. За разлика от това, ваксината срещу тетанус и магарешка кашлица се прилага мъртва ваксина.

Кой е изобретил активна имунизация?

Принципът на активна имунизация може да се проследи до гръцкия Тукидид (400 г. пр.н.е.). Той отбеляза, че някои атиняни, преживели чумна болест, вече не се разболяват при по -късни епидемии от чума. В резултат на такива наблюдения хората в древните азиатски култури умишлено са били довеждани до контакт с струпеи и течни секрети от кожни симптоми, характерни за едра шарка. Този процес е известен като вариолация. В Европа вариолацията е въведена едва в началото на 18 век от шотландския лекар Мейтланд.

Пасивна имунизация

При пасивна ваксинация тялото се инжектира с готови антитела срещу патоген. Собствената имунна система не участва в имунизацията - тя сама не образува антитела, така че остава пасивна.

Инжектираните антитела идват или от хора, или от животни, които самите са били активно ваксинирани или вече са преминали през съответната инфекция и в резултат произвеждат специфични антитела срещу патогена.

Пасивна ваксинация обикновено се прави, когато тялото вече е заразено с патогена, който причинява заболяване и следователно вече няма достатъчно време за активна имунизация. Инжектираните антитела действат незабавно и могат да унищожат нахлуващия патоген за много кратко време. Те обаче се разграждат от тялото с течение на времето (тъй като са чужди вещества). Ето защо защитата от ваксинация продължава най -много три месеца след пасивна имунизация.

Принципът на пасивна имунизация вече работи в утробата: майката прехвърля собствените си антитела към нероденото дете в утробата, така че бебето е защитено от много болести през първите няколко седмици от живота си (т.нар. Защита на гнездото).

Възможна е пасивна имунизация, например в случай на тетанус и бяс.

Едновременна ваксинация

Активната и пасивната имунизация също могат да се комбинират. Целта на такава едновременна ваксинация е да се постигне бърза незабавна защита чрез пасивна имунизация и дълготраен имунитет чрез активна имунизация. Едновременната активна и пасивна ваксинация се използва, например, когато съществува риск от тетанус и бяс.

Тагове:  tcm бебе малко дете женско здраве