Киселинно-алкален баланс

и Мартина Фейхтер, медицински редактор и биолог

Валерия Дам е писател на свободна практика в медицинския отдел Учи медицина в Техническия университет в Мюнхен. За нея е особено важно да даде на любопитния читател представа за вълнуващата предметна област на медицината и в същото време да поддържа съдържанието.

Повече за експертите на

Мартина Фейхтер учи биология с избираема предметна аптека в Инсбрук и също се потопи в света на лечебните растения. Оттам не стигнаха до други медицински теми, които все още я завладяват и до днес. Тя се обучава като журналист в Академията на Аксел Спрингер в Хамбург и работи за от 2007 г. - първо като редактор, а от 2012 г. като писател на свободна практика.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Киселинно-алкалният баланс е сложно взаимодействие на различни системи, с които тялото осигурява постоянна стойност на рН в организма. Прекомерните отклонения се коригират с помощта на няколко така наречени буферни системи в кръвта.Разберете тук какво киселинно-алкалният баланс може да ви каже за вашето здраве.

Какъв е киселинно-алкалният баланс?

Киселинно-алкалният баланс (понякога наричан просто основен баланс) се състои от различни буферни системи и гарантира, че тялото може да регулира колебанията в стойността на рН по целенасочен начин. Това означава: Ако стойността на рН е твърде ниска (кисела), основите се абсорбират или образуват и киселините се елиминират. Ако стойността на рН е твърде висока (основна или алкална), от друга страна, киселините се абсорбират или образуват и основите се елиминират.

Отворени и затворени буферни системи

Важно е да се прави разлика между отворени и затворени буферни системи. Отворените буферни системи са в състояние да транспортират излишните киселини или основи от тялото. Най -важната тук е бикарбонатната буферна система, в която киселите вещества могат да се издишат под формата на въглероден диоксид (CO2) през белите дробове. Амониевата буферна система, от друга страна, отделя киселини през бъбреците.

Обратно, при затворени буферни системи всички кисели и основни вещества остават в тялото. Но като ги свързва с други вещества, тялото също може да регулира стойността на рН по този начин. В протеиновата буферна система, например, червеният кръвен пигмент (хемоглобин) или белтъчният албумин в кръвта абсорбират киселите водородни йони (Н +).

Кога се определя киселинно-алкалния баланс?

Обикновено лекарят определя киселинно-алкалния баланс чрез стойността на рН на кръвта. Заедно с останалите стойности на кръвни газове - кислород (O2), въглероден диоксид (CO2), излишък на база (BE) и бикарбонат (HCO3) - той получава преглед на работата на белите дробове, сърцето и буферните системи. Бъбречните нарушения също влияят на киселинно-алкалния баланс и се отразяват в променените измерени стойности.

Особено важно е лекарят правилно да интерпретира причината за отклонение в стойността на рН. Прави се разлика между нарушения, причинени от метаболизма (метаболитни нарушения) и тези, причинени от белите дробове (дихателни нарушения). Системата, която все още функционира, се опитва отново да нормализира стойността на рН. Например, белите дробове се намесват в случай на метаболитно нарушение.

Киселинно -алкален баланс - нормални стойности

За да определи стойностите на кръвните газове и съответно киселинно-алкалния баланс, лекарят обикновено взема малка кръвна проба от артерия. За да се оцени киселинно-алкалния баланс, се използват по-специално стойността на рН, парциалното налягане на въглеродния диоксид (pCO2), стандартният бикарбонат (HCO3) и излишъкът на основата (BE). Излишъкът от база показва дали има твърде много или твърде малко основни вещества в кръвта. Следните нормални стойности се отнасят за възрастни:

параметър	Нормален обсег
PH стойност	7,36 – 7,44
pCO2 стойност	35-45 mmHg
Стандартен бикарбонат (HCO3-ст.)	22-26 mmol / l
Излишна база	-2 до +2 mmol / l

Стойностите трябва винаги да се оценяват заедно с референтните стойности на съответната лаборатория, поради което са възможни отклонения. Други нормални стойности се отнасят за деца и юноши.

Кога стойностите на киселинно-алкалния баланс са твърде ниски?

Ако лекарят измерва твърде ниски стойности на рН, човек говори за ацидоза. Това означава, че тялото не е в състояние да преобразува киселинни вещества или да ги изхвърля например през белите дробове или бъбреците. Измерените стойности за парциалното налягане на въглеродния диоксид, бикарбоната и излишната основа помагат да се намери причината:

Казано по -просто, въглеродният диоксид се увеличава, когато причината е с дихателна природа (респираторна ацидоза). Такъв е случаят с ограничено дишане (хиповентилация), например поради белодробно заболяване като астма.

От друга страна, ако нивото на бикарбонат е твърде ниско, това е метаболитна ацидоза. В повечето случаи причината е т. Нар. Кетоацидоза, дължаща се на дерайлиран захарен диабет тип 1. Делът на киселината обаче се увеличава и по време на гладно или в случай на функционално нарушение на бъбреците (бъбречна недостатъчност).

В най -лошия случай се увеличават както въглеродният диоксид, така и бикарбонатът. С тази комбинирана ацидоза тялото вече не е в състояние да регулира самата стойност на рН. Причината може да бъде множествена органна недостатъчност.

Кога стойностите на киселинно-алкалния баланс са твърде високи?

Повишената стойност на рН предполага алкалоза. Делът на основите в кръвта е твърде висок, което се отразява и в увеличен излишък на база.

При алкалозата въглеродният диоксид и бикарбонатът се държат точно по обратния начин, както при ацидозата. В случай на респираторна причина, въглеродният диоксид се намалява, при метаболитна причина бикарбонатът се увеличава. Прекомерното дишане (хипервентилация) в случай на стрес, нарушения на бъбречната функция и силно повръщане може да доведе до алкалоза.

Какво да направите, ако киселинно-алкалното равновесие се промени?

В повечето случаи тялото може да си помогне чрез буферните системи в кръвта. Ако не, се предприемат различни мерки за нормализиране на стойността на рН, в зависимост от причината.

Особено в случай на тежки нарушения или много болни пациенти, причината трябва да бъде открита и лекувана бързо. В случай на хипервентилация, например, може да бъде полезно да се остави пациентът да вдишва и издишва в торба. Ако киселинно-алкалният баланс се промени поради метаболитен дисбаланс при диабет (кетоацидоза), пациентът се нуждае от много течности и инсулин, понижаващ кръвната захар.

Тагове:  женско здраве предотвратяване терапии