Грипът удари мозъка

Кристиан Фукс учи журналистика и психология в Хамбург. Опитният медицински редактор пише статии от списания, новини и фактически факти по всички възможни здравни теми от 2001 г. насам. В допълнение към работата си за, Кристиан Фукс се занимава и с проза. Първият й криминален роман е публикуван през 2012 г. и също така пише, проектира и публикува свои собствени криминални пиеси.

Още публикации от Кристиан Фукс Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Грипът най -накрая свърши, но главата все още е блокирана? Влошената способност за мислене може да бъде дългосрочен ефект от вирусната инфекция.

Всеки, който е в средата на грипна инфекция, едва ли е изненадан, ако и мозъкът не иска да работи правилно. Но дори когато класическите грипни симптоми отдавна са отшумяли, могат да възникнат нарушения на концентрацията и паметта.

„Известно е, че мозъкът реагира на инфекции. Но досега никой не е изследвал какво се случва след това “, казва проф. Мартин Корте от катедрата по клетъчна невробиология към Техническия университет (TU) Брауншвайг.

За да научат повече за възможните дългосрочни ефекти върху мозъка, изследователите на TU изследват способностите за учене и памет, както и мозъчните структури на мишки, които преди това са били заразени с различни вируси на грип А.

Лоша памет

Дори 30 дни след заразяването изследователите са забелязали, че животните са по -малко способни да се справят със задачи за учене и памет от обикновено. Например имаха проблеми с намирането на платформа за почивка, скрита под нивото на водата в плувен басейн.

След това анатомичните изследвания показват, че мозъчната структура на грипните мишки се е променила: нервните клетки в определени области на мозъка имат по -малко синапси от обикновено. Тези нервни процеси се използват от невроните за комуникация помежду си. Наред с други неща, беше засегнат хипокампусът, мозъчен регион, който отговаря за учебните процеси и спомени.

Служителите в мозъка се побъркват

Причината за промените в мозъка могат да бъдат така наречените микроглиални клетки. "Те са като пазачите в мозъка и осигуряват ред", обяснява авторът на изследването д-р Кристин Михаелсен-Преус. "Например, те премахват остатъците от мъртви клетки."

В случай на инфекции, те също се борят с патогени. Те обаче могат да реагират толкова бурно, че да атакуват и нервните клетки, които трябва да защитават. "Тогава би могло да има смисъл, например, да се забави активността на микроглиалните клетки с лекарства", казва Корте. По -нататъшните експерименти обаче ще трябва да покажат това първо.

Зависи от вируса

Не всички щамове на грипния вирус в мозъка обаче предизвикват такива промени: вирусът H1N1, който е подобен на испанския грипен патоген, циркулиращ преди 100 години, наистина прониква в мозъка, но не провокира свръхреакции на микроглиалните клетки там.

Не е така с H7N7, който в момента засяга предимно птици, но който се счита за възможен причинител на пандемия. При мишките, заразени с този вирус, изследователите наблюдават променени мозъчни структури и нарушена мозъчна функция.

Инфекциите с вируса на хонконгския грип H3N също причиниха щети. Изследователите бяха изумени, защото този вирус дори не е активен в самия мозък.

Следователно изследователите подозират, че определени имунни реакции в организма произвеждат пратеници, които също така предупреждават имунната система на мозъка. Това може да предизвика прекомерна активност на микроглиалните клетки, въпреки че те не са влезли в контакт с вируса.

Нормализиране само след 120 дни

Добрата новина първо: Напрегнатият мозък на грипните мишки се възстанови. Но това може да отнеме до 120 дни - значителна част от живота им за мишки. Екстраполиран към продължителността на живота на човек, процесът на възстановяване може да отнеме няколко години, изчислява Майкълсен-Преус.

Резултатите могат да бъдат още един аргумент в полза на ваксинациите срещу грип, смятат изследователите. Все още обаче не е сигурно дали грипните вируси действително оказват същия ефект върху човешкия мозък. И учените също искат да проучат дали ваксинацията срещу грип всъщност може да предотврати последиците от имунната атака в мозъка в този случай.

Следи от инфекция в мозъка

От известно време екипът на Korte също изследва дали бактериалните инфекции също могат да оставят следи в мозъка в дългосрочен план. „Това предполага много“, казва ученият. Изследователите искат да представят резултатите от обширното си проучване през следващите месеци.

Тагове:  желание да има деца терапии ваксинации