Апоморфин

Бенджамин Кланер-Енгелсхофен е писател на свободна практика в медицинския отдел Учи биохимия и фармация в Мюнхен и Кеймбридж / Бостън (САЩ) и рано забелязва, че особено се радва на взаимодействието между медицината и науката. Ето защо той продължи да учи хуманна медицина.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Активната съставка апоморфин е допаминов агонист, т.е. медиира ефекта на собственото телесно вещество допамин в мозъка. Използва се, наред с други неща, при лечението на болестта на Паркинсон, като лек за еректилна дисфункция и като повръщане. Въпреки това, поради понякога тежките странични ефекти, това не е първият избор. Тук можете да прочетете всичко интересно за апоморфина!

Ето как действа апоморфинът

Активната съставка апоморфин имитира изпращащото вещество допамин в централната нервна система и се свързва с нейните докинг точки (рецептори). По този начин той медиира ефектите, характерни за допамина.

При болестта на Паркинсон нервните клетки, които образуват и отделят допамин, постепенно отмират. Следователно употребата на апоморфин може да бъде полезна. Активната съставка обаче обикновено се използва само когато са изчерпани възможностите за терапия с по -малко странични ефекти. Те включват по-добре поносими агонисти на допамин и активната съставка L-Dopa, предшественик на допамина, който тялото може да преобразува в допамин. Терапията с L-Dopa може да се провежда средно около десет години преди да настъпят така наречените явления за изключване. Както преди, се прилага постоянно количество L -Dopa, но ефективността варира драстично - лекарството действа добре един ден, едва ли на следващия ден. Тези колебания се засилват, докато L-Dopa е едва ефективен. В този момент обикновено започва терапия с апоморфин, което понякога е последната възможна терапия.

При диагностициране на болестта на Паркинсон обикновено се провежда така нареченият апоморфинов тест: На пациента се инжектира активната съставка, която обикновено незабавно намалява симптомите на Паркинсон („парализа“).

По време на лечението на Паркинсон с апоморфин случайно беше открито, че пациентите от мъжки пол с еректилна дисфункция могат да получат ерекция отново. В резултат на това активната съставка също се продава в Германия в продължение на няколко години като лекарство за еректилна дисфункция. Поради недостатъчни продажби обаче въпросните препарати бяха изтеглени от пазара.

В спешната медицина и ветеринарната медицина апоморфинът се използва и като надеждно средство за предизвикване на гадене (повръщане).

Поемане, разграждане и екскреция на апоморфин

Активната съставка апоморфин обикновено се инжектира, което означава, че той попада в кръвообращението на тялото много бързо. В резултат на това ефектът му обикновено отнема по -малко от десет минути. След това активната съставка се разгражда частично от черния дроб и се екскретира от бъбреците.

Кога се използва апоморфин?

В Германия апоморфинът е одобрен за лечение на болестта на Паркинсон и като средство за предизвикване на повръщане в случай на отравяне.

Прилагането при еректилна дисфункция може да се осъществи с наличните препарати извън зоната на одобрение (т.нар. „Нестандартно“ приложение) или с вносни готови лекарствени продукти.

Продължителността на употреба зависи от основното заболяване.

Ето как се използва апоморфин

Наличните в Германия апоморфинови препарати са подходящи само за инжектиране или инфузия. Предлагат се обаче предварително напълнени спринцовки и предварително напълнени писалки (подобни на писалките с инсулин), така че пациентът да може да инжектира активното вещество дори след инструктаж. Дозата е много променлива и може да варира от един до сто милиграма апоморфин на ден. Въпреки това, не могат да се прилагат повече от десет милиграма от активната съставка на единична доза. Преди употреба от пациента, подходящата доза се определя заедно с лекаря.

Освен това обикновено се дава друга активна съставка (обикновено домперидон), която потиска тежкото гадене (апоморфинов страничен ефект).

Използването на апоморфин при еректилна дисфункция обикновено се извършва като сублингвална таблетка. Той се поставя под езика, където се разтваря бързо. При тази лекарствена форма желаният ефект настъпва достатъчно бързо, докато страничните ефекти обикновено са много незначителни.

Какви са страничните ефекти на апоморфин?

Странични ефекти на апоморфин като объркване, халюцинации, успокояване, сънливост, замаяност, сънливост, често прозяване, гадене, повръщане и реакции на мястото на инжектиране като зачервяване, чувствителност, сърбеж и болка се появяват при един на всеки десет до сто пациенти.

Понякога могат да възникнат увреждания на кожата на мястото на пробиване, затруднено дишане, кожни обриви, спадане на кръвното налягане при ставане от легнало или седнало положение, нарушения на движението и анемия.

Какво трябва да се има предвид при приемането на апоморфин?

По време на лечението с апоморфин не трябва да се приемат активни вещества срещу психози и шизофрения (невролептици или антипсихотици), тъй като тези активни вещества имат противоположен ефект. Ако се комбинират, може да се предположи, че поне една активна съставка не може да работи достатъчно.

Лекарствата за високо кръвно налягане (антихипертензивни лекарства) могат да имат повишен антихипертензивен ефект, когато се приемат едновременно с апоморфин.

Активните съставки, които забавят предаването на стимули към сърцето (по-точно: удължават т. Нар. QT интервал), не трябва да се комбинират с апоморфин, тъй като това може да доведе до животозастрашаващи сърдечни аритмии. Примери са агенти за депресия (амитриптилин, циталопрам, флуоксетин), антибиотици (ципрофлоксацин, азитромицин, метронидазол) и средства за гъбични инфекции (флуконазол, кетоконазол).

Активната съставка апоморфин може да се използва при пациенти на възраст 18 и повече години. По -младите пациенти, както и бременните и кърмещите жени може да не се лекуват с него, тъй като няма гаранция, че лечението няма да навреди на детето.

Как да получите лекарства с апоморфин

Препаратите с активната съставка апоморфин изискват рецепта във всяка доза и форма на приложение.

От кога е известен апоморфинът?

Още през 1869 г. химиците Август Матисен и Чарлз Райт успяват да получат ново вещество, което те наричат ​​апоморфин чрез варене на чист морфин, силно обезболяващо, в концентрирана солна киселина. Това обаче имаше съвсем различен ефект: Вместо да се използва като обезболяващо, активната съставка апоморфин беше въведена в медицината като силно повръщане.

Тагове:  дигитално здраве алтернативна медицина Диагностика