Имипрамин

Бенджамин Кланер-Енгелсхофен е писател на свободна практика в медицинския отдел Учи биохимия и фармация в Мюнхен и Кеймбридж / Бостън (САЩ) и рано забелязва, че особено се радва на взаимодействието между медицината и науката. Ето защо той продължи да учи хуманна медицина.

Повече за експертите на Цялото съдържание на се проверява от медицински журналисти.

Активната съставка имипрамин е антидепресант и принадлежи към класа на трицикличните антидепресанти. Това е първият антидепресант, който работи надеждно и служи като предшественик на много други активни съставки срещу депресия. Тук можете да прочетете всичко, което трябва да знаете за ефектите и употребата на имипрамин, взаимодействията и страничните ефекти.

Ето как действа имипраминът

В мозъка нервните клетки комуникират помежду си чрез химически пратеници (невротрансмитери). По време на този процес на предаване на сигнал, нервната клетка освобождава невротрансмитер, който се възприема от следващата нервна клетка чрез определени точки за свързване (рецептори). След това веществото -пратеник се поема отново в оригиналната клетка. Има редица различни вещества за пратеници. Някои предават само възбуждащи сигнали (като норепинефрин), други инхибиращи сигнали (като GABA). Някои невротрансмитери могат да имат както инхибиторни, така и възбуждащи ефекти (като допамин). Освен тези общи функции, някои невротрансмитери са свързани и с определени функции от по-високо ниво. Например, серотонинът е известен също като „хормон на щастието“.

Депресията като клинична картина е много сложна и все още не е напълно разбрана от експертите. Една от теориите за тяхното възникване е „хипотезата за дефицит на моноамин“ (терминът моноамин означава химически пратеници): В експерименти (например върху животни) може да се наблюдава, че депресивните симптоми са свързани с дефицит в някои невротрансмитери като като серотонин, норепинефрин и допамин могат да бъдат свързани. Това не означава непременно, че този дефицит на невротрансмитери е причина за депресия. От опит обаче знаем, че увеличаването на тези пратеници с лекарства често води до облекчаване на психичното заболяване.

Имипраминът служи за тази цел: увеличава концентрацията на невротрансмитерите серотонин и норадреналин, като предотвратява нервните клетки да поемат отново тези пратеници. Имипраминът действа и върху редица други вещества, изпращащи съобщения.

Имипрамин и еднакво ефективни антидепресанти (антидепресанти от типа имипрамин) се считат за неутрални при шофиране, тоест те нямат нито повишаващо шофиране, нито потискащо или успокояващо действие върху пациента. В това отношение те се различават от антидепресантите от типа дезипрамин (усилващо шофирането; за пациенти с депресия с депресия) и антидепресантите от амитриптилиновия тип (успокояващо депресивно състояние; за тревожно възбудени пациенти).

Поемане, разграждане и екскреция на имипрамин

След като имипрамин се приема, той се абсорбира в кръвта през червата и незабавно се транспортира до черния дроб. Голяма част от активната съставка (една до три четвърти) вече е разградена там. Някои от продуктите за конверсия все още са антидепресанти. Разграждащите вещества се екскретират в урината през бъбреците. След около половин ден в тялото остава само половината от активното вещество.

Кога се използва имипрамин?

Активната съставка имипрамин е одобрена за:

• Лечение на депресия (обикновено в допълнение към психотерапията)
• Лечение на нощни ужаси и намокряне в леглото при деца на възраст над пет години

Извън одобрените области на приложение (приложение извън етикета), активната съставка се използва и срещу тревожност и фобии.

Употребата при депресия обикновено се простира за по -дълъг период от време, при което лекарят трябва редовно да проверява дали употребата на антидепресанта все още е необходима.

Ето как се използва имипрамин

Антидепресантът имипрамин се приема като таблетка с чаша вода със или без хранене. Лечението обикновено започва с 25 милиграма имипрамин два пъти дневно, след което дозата се увеличава бавно, докато ефектът е оптимален („пълзяща доза“). Обичайните дневни дози са между 50 и 150 милиграма имипрамин (рядко до 300 милиграма), които се разделят поравно на две с три дози сутрин, вероятно по обяд и вечер. За да се спре лечението, дозата на имипрамин трябва да се намали, т.е. бавно и постепенно да се намали.

Какви са страничните ефекти на имипрамин?

Страничните ефекти на имипрамин при повече от един на всеки десет пациенти са сънливост, треперене, замаяност, сухота в устата, запушване на носа, изпотяване, горещи вълни, запек, ниско кръвно налягане (особено при ставане от легнало или седнало положение), сърцебиене и качване на тегло.

Често има и умора, нарушения на съня, безпокойство, объркване, парестезия, главоболие, проблеми с уринирането, сърцебиене и сърдечни аритмии, гадене, чувство на жажда, повръщане, загуба на апетит, кожни реакции и сексуална дисфункция.

Много странични ефекти стават по -изразени в началото на лечението с имипрамин и намаляват или изчезват с напредването на лечението.

Какво трябва да се има предвид при приемането на имипрамин?

Ако по време на лечението с имипрамин се приемат други депресиращи или успокоителни лекарства (лекарства за алергия, болкоуспокояващи, средства за епилепсия или психични заболявания), това може да доведе до усилен депресивен ефект. Това важи и за едновременната употреба на лекарства, които имат инхибиращ ефект върху отделянето и секрецията на урина (сухота в очите, сухота в устата), като някои лекарства за Паркинсон и алергии.

По правило други антидепресанти не трябва да се комбинират с имипрамин, тъй като това може да доведе до сериозни странични ефекти. Някои лекарства за кръвно налягане (клонидин, алфа-метилдопа) също не трябва да се приемат заедно с активната съставка имипрамин.

Някои лекарства увеличават броя на чернодробните ензими, които разграждат имипрамин. Това може значително да отслаби ефекта му. Такива лекарства са например хапчета за сън (барбитурати), лекарства против епилепсия и хормонални контрацептиви (като „хапчето“). Следователно лекарят трябва внимателно да прецени ползите и рисковете един срещу друг, преди да използва такива лекарства и имипрамин едновременно.

Никотинът също може да направи имипрамин по -малко ефективен.

При пациенти, лекувани с антикоагуланти, коагулацията на кръвта трябва да се проверява внимателно в началото на терапията с имипрамин и, ако е необходимо, да се коригира дозата на антикоагуланта.

Употребата на имипрамин може да увеличи съществуващите мисли за самоубийство. Следователно пациентите в риск трябва да бъдат внимателно наблюдавани, особено през първите няколко седмици от лечението.

Бременни жени, кърмещи жени и деца под 18 години (за употреба, различна от нощни ужаси и мокрене в леглото) не трябва да приемат имипрамин. При деца и юноши, както и при пациенти в напреднала възраст обикновено трябва да се избира по -ниска доза.

Как да получите лекарства за имипрамин

В Германия лекарства с активната съставка имипрамин се предлагат само по лекарско предписание във всяка доза и размер на опаковката.

От колко време е известен имипрамин?

Първоначално антидепресантът имипрамин е бил предназначен за нов невролептик (активна съставка срещу психози и заблуди) от фармацевтичната компания Geigy (сега Novartis). В това отношение обаче се оказа неефективно в клиничните проучвания. Вместо това, психиатърът Роланд Кун отбелязва през 1957 г., че имипраминът е подходящ за лечение на депресия. Лекарствата, съдържащи тази активна съставка, са въведени като антидепресанти през 1958 г.

Тагове:  стрес женско здраве бременност